Боровинков сладолед с маскарпоне

Не знам какво става, карма ли е, какво е, но всеки път, в който тръгна да публикувам рецепта за сладолед, навън небето се отваря и се изсипват неимоверни количества дъжд, студ, вятър или сняг. Така че, отново намирам абсолютно подходящ момент за публикация :) Нищо че е средата на юли - навън е като в началото на март :)

Преди време на страницата на блога във Фейсбук попитах вас какво искате да видите на страниците на блога и общото между всички коментари беше - нещо без печене, като коментарът на Тодорка Николаева "И аз съм за нещо без печене, със сладолед, с плодове и парченца шоколад" беше моето вдъхновение да направя този сладолед :)

На опашката чака молбата на Марияна за чийзкейк без печене :) В тази връзка, мисля да открия нова рубрика в блога "По желание", в която да изпълнявам (с известно закъснение, естествено) читателски желания. Така ще има предизвикателство за мен, а и откровено си мисля, че и вие ще сте по-доволни от това да виждате точно това, което ви интересува :). Можете да се свържете с мен, като оставите коментар, на страницата на блога във Фейсбук или като ми пишете мейл на пощата, оставена в секция Контакти.

Така, нека се върнем на сладоледа - той съчетава в себе си всички изисквания на Теди - домашен сладолед, плодове и парченца шоколад.

В деня, в който пуснах, че ще правя въпросния сладолед, се прибирам по никое време вкъщи от тренировка, абсолютно забравила за това какво трябва да правя :) Да, но аз си имам една Будна съвест, която хем живее извън мен, хем е част от сърцето ми, която след вечеря мило ми казва "Аааааааааа, днеска имаш да правиш сладолед с маскарпоне и боровинки" :)

Добре че сладоледът не изисква много време за правене, иска повече чакане да стане.

Какво ви трябва за този сладолед?

Да ви кажа, продуктите са заменяеми - вместо маскарпоне, можете да използвате обикновено натурално крем сирене, вместо боворинки можете да сложите други плодове (само спазвайте това, което ще напиша по-долу за плодовете), можете вместо шоколад да сложите ядки или да го пропуснете, да прибавите смляна мента или други ароматни съставки.

Продукти

2 яйца

50 мл. вода

100 гр. захар

1 ванилова шушулка (може и есенция или пакетче)

250 гр. маскарпоне

400 мл. сметана 

100 гр. черен шоколад (или млечен, ако предпочитате)

500 гр. замразени боровинки

Приготвяне

Кипнете водата със захарта, за да си приготвите захарен сироп (така е по-мързеливо, отколкото да сгъстявате яйцата със сметаната на котлона и да рискувате да пресечете сместа). Захарният сироп е готов, когато достигне температура от 112 градуса. Без термометър (както и аз процедирам), можете да познаете готовността му, когато кипенето се успокои. Първоначално водата кипи много силно, на едри мехурчета, които при изпаряването на водата, започват да стават по-малки и силата на кипене отслабва. 

Поставете яйцата в купа и започнете да ги разбивате, докато сиропът се готви. Когато е готов, без да спирате разбиването (на висока скорост), прибавете сиропа на тънка струйка към яйцата и бъркайте, докато изстинат и получите пухкава, кремообразна смес. Готова е, когато задържа форма. Това ше даде тази пенеста структура на сладоледа, малките балончета, които виждате на снимката. 

Замразените боровинки разбийте с блендер и оставете настрани. Направете същото и с шоколада (сложете го за малко в хладилника, за да е твърд) - смелете в блендер или настържете с ренде, или пък фино накълцайте с нож. 

В друга купа разбийте сметаната с малко захар и ванилията, докато се сгъсти. Към нея прибавете маскарпонето и разбивайте. Ще получите гъста смес. Към нея прибавете боровинките, които вече леко са се отпуснали и ще започнат да оцветяват сместа в нежно лилаво, и шоколада. Най-накрая прибавете яйчената смес и с внимателни кръгови движения разбъркайте всичко заедно. Изсипете в кутия или във формички и приберете във фризера за една нощ. 

Някои коментари

Вярна на себе си да давам съвети, макар и непоискани, ето и някои неща, които е добре да знаете:

Защо замразени плодове? Дори и да купите пресен плод (ягоди, малини, боворинки, каквото и да е) моята препоръка, когато правите сладолед, е да ги замразите и след това да ги минете през блендер. Ако ги смелите пресни, ще станат на каша и няма да се усещат парченцата в сладоледа. Ако ги сложите цели, тъй като са по-едри, съдържат повече вода и на финала ще ядете сладолед с парченца лед, приличащи на плод, ще им се изгуби вкуса, а хрускането на ледени блокчета, лично аз не намирам за удоволствие. Вторият вариант е да сварите плодовете на сироп и да прибавите сиропа към сладоледа, но тогава се лишавате от парченцата плод в сладоледа. Също е вкусно, но зависи какво целите.

Захар. Добаете я на вкус. Аз лично предпочитам по-малко сладък сладолед, затова и не добавям много захар, но ако обичате по-сладко, прибавете. Ако добавяте захар накрая, когато всичко сте смесили, използвайте задължително пудра захар, не кристална, тъй като е много възможно да не се разтворят кристалите и да хрускат.

Този сладолед би се получил много по-добре, ако имате машина, но аз нямам и пак е много вкусен :)

Задължително оставете сладоледа поне 10-15 минути на стайна температура преди сервиране. Моята препоръка е да го замразите в отделни формички, които прсто да прехвърлите след това в съд за сервиране.

Този сладолед, съвсем успешно може да заеме и вида на сладоледена торта :) Натрошете бисквити с малко масло и застелете дъното на форма за торта (диаметър около 18-20 см.). Изсипете сместа отгоре и приберете във фризера. Като стегне, залейте с разтопен шоколад и сметана или само с шоколад, или пък с боровинково желе. Режете след като е постояла навън поне 15 минути.

Днес пак се олях от писане, но се надявам съветите ми да ви бъдат от полза :)

Бон апети :)

Read More

Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).

Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:

Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)

Read More